‘There is nothing to buy’: Gaza’s descent into mass starvation

Every day this week Mustafa, his wallet full and belly empty, has left his house to hunt for food in the ruins of Gaza City.

He walks for hours, chasing rumours: flour sighted at a shop on Nasser Street, lentils near the destroyed mosque, green vegetables at what used to be the Saraya Квадрат.

В продължение на четири дни той не откри нищо, връщайки се с празни ръце в дома на брат си в Римал, квартал, в който в миналото е живял дребната междинна класа на анклава.

на петия ден, той последва търговец на черен пазар надолу по алея и заплати съвсем 100 $ за кг летил. Варено вкъщи на пухкави дърва за огрев, рядката находка беше първото хранене на фамилията му за съвсем седмица: няколко лъжици леща в топла солена вода, разграничени сред шест деца и девет възрастни.

„ Ние сме като детективи, преследвайки миризмата на брашно “, сподели той, до момента в който хленченето на израелски дрон съвсем удави гласа му. „ И даже и да намерим, би трябвало да бъдем милионери, с цел да купим един кг. “

безполезните търсения на Мустафа означават най -новия тъмен стадий в слизането на Газа в всеобщо недояждане, защото даже тези с пари се оказват в същия призрачен сън като тези без: гладни и лов на храна. Пълноещ апетит, локалните здравни чиновници в този момент оповестяват за десетки смъртни случаи-близо 60 единствено през юли-от апетит и недохранване.

един на три газани отива няколко дни, без да яде международна стратегия за храна тази седмица. Malnourished mothers can no longer produce milk to breastfeed their children, the injured are unable to heal and hospitals have run out of nutritional supplements to treat gaunt babies.

While no one was left untouched by Israel’s offensive, Gaza’s small middle class — lawyers, doctors, university professors — were initially able to blunt the worst ravages of hunger by raiding their life savings or tapping remittances from в чужбина. Сега храната е толкоз нищожна, че и те губят.

„ Няма богати хора, няма междинна класа или бедна “, споделя Юсеф Ахмед Абед, 36 -годишен, който е изгорен през 25 000 $, с цел да резервира фамилията си живо. Сега, сподели той, че даже парите не могат да оказват помощ: „ Няма какво да се купи. “

21-месечната война на Израел, която стартира след офанзивата на Хамас на 7 октомври 2023 година, към този момент беше унищожила огромна част от стопанската система на Газа, само че взривеното население наоколо до цялостна взаимозависимост от помощ.

, само че политиките на Израел в този момент тласкат от Enclave. Израел наложи цялостна, многомесечна блокада на Газа през март и от този момент Мей разреши на Организация на обединените нации и други филантропични групи да внесат единствено една тройка на помощ. Необходимо е да се предотврати отклоняването на доставките на Хамас, макар че интернационалните чиновници неведнъж са казвали, че не са виждали доказателства за систематично отклоняване от войнствената група.

утежняването на нещата за Газаните е дефицитът на твърда валута. Паричните машини и банките от дълго време са затворени, като промяна на пари, които в този момент продават раздрани израелски шекели, в подмяна на банкови преводи, в комисионни от 45 на 100. Макар че са неосъществим сън. С кг захар, струващ 100 $, графичният дизайнер един път купи шепа за 6 $ просто за своите синове да „ обличат “.

Асмаа Тафеш, чиято месечна заплата на Организация на обединените нации от 1200 $ й разреши преди войната да наеме кола, да яде и да изведе три деца на плажа, в този момент губе толкоз доста, с цел да комисионни, че би трябвало да ядат на месеци, с цел да се продават на бижута, с цел да се губят. Една торба с брашно може да й коства 40 $.

Недостигът беше толкоз натоварен през последните дни, че „ всички деца могат да мислят е:„ Какво ще ядем? “, Каза тя. „ Най -младият ме пита:„ Мамо, някакво брашно влезе ли в Газа? “

Отговорът е: Не е задоволително. Голяма част от това, което влиза, изпадна в границата на Газа, като Организация на обединените нации и други се борят да го разпространят заради дейна борба, избухнати пътища и заплахата освен от грабителите, само че и израелските военни.

локалните чиновници споделят е признал откриването на огъня неведнъж, само че твърди, че го е направил единствено откакто хората се доближили до войски по метод, който смятат за заплашителни.

За Мустафа спускането в глада стартира постепенно, след което внезапно стана неизбежно.

Парите от чужбина в началото помогнаха за затъмняване на най -лошото. Но скоро мъжете в фамилията започнаха да прескачат ястия, преди децата и техните майки да стартират да гладуват.

През последните няколко седмици бяха най -лошите, сподели той. В дните, които той и брат му не могат да намерят храна, децата ядат супена лъжица сол и пълнят корема си с вода.

висок, необятно раменат и хубав преди войната-приятелите му се майтапят, че може да бъде кино звезда-Мустафа сподели, че е изгубил 40 кг, съвсем половината от тежестта си.

Той към този момент е прекомерно обезпокоен, с цел да изпрати фотография. Учтив по виновност, той се извинява, че положението, което Израел го е понижил.

„ Съжалявам, че споделям това, само че в случай че фамилията ми не почине в израелска военна интервенция, ще умрем от апетит “, сподели той. „ Ако това се случи, апелирам, елементарни ни. “